накиприл

Речник на българския език

1. накиприл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накиприл е производна форма на накипря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накиприл — мин. деят. св. прич. м. р.

накиприл е производна форма на накипря (мин. деят. св. прич. м. р.).