накачулел

Речник на българския език

1. накачулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накачулел е производна форма на накачуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накачулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

накачулел е производна форма на накачуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).