накачулвало

Речник на българския език

1. накачулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накачулвало е производна форма на накачулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накачулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накачулвало е производна форма на накачулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. накачулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

накачулвало е производна форма на накачулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. накачулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накачулвало е производна форма на накачулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).