накачулвал

Речник на българския език

1. накачулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накачулвал е производна форма на накачулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накачулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накачулвал е производна форма на накачулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. накачулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

накачулвал е производна форма на накачулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. накачулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

накачулвал е производна форма на накачулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).