накатранил

Речник на българския език

1. накатранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накатранил е производна форма на накатраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накатранил — мин. деят. св. прич. м. р.

накатранил е производна форма на накатраня (мин. деят. св. прич. м. р.).