накастрил

Речник на българския език

1. накастрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накастрил е производна форма на накастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накастрил — мин. деят. св. прич. м. р.

накастрил е производна форма на накастря (мин. деят. св. прич. м. р.).