накастрел

Речник на българския език

1. накастрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накастрел е производна форма на накастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накастрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

накастрел е производна форма на накастря (мин. деят. несв. прич. м. р.).