накарахте

Речник на българския език

1. накарахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

накарахте е производна форма на накарам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. накарахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

накарахте е производна форма на накарам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).