накарали

Речник на българския език

1. накарали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

накарали е производна форма на накарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накарали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

накарали е производна форма на накарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. накарали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

накарали е производна форма на накарам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. накарали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

накарали е производна форма на накарам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).