накарал

Речник на българския език

1. накарал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накарал е производна форма на накарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накарал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накарал е производна форма на накарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. накарал — мин. деят. св. прич. м. р.

накарал е производна форма на накарам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. накарал — мин. деят. несв. прич. м. р.

накарал е производна форма на накарам (мин. деят. несв. прич. м. р.).