накара

Речник на българския език

1. накара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накара е производна форма на накарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. накара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накара е производна форма на накарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. накара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накара е производна форма на накарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).