накалявало

Речник на българския език

1. накалявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накалявало е производна форма на накалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накалявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накалявало е производна форма на накалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. накалявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

накалявало е производна форма на накалявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. накалявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накалявало е производна форма на накалявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).