накалил е

Речник на българския език

1. накалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накалил е е производна форма на накаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накалил е е производна форма на накаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).