наказа

Речник на българския език

1. наказа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наказа е производна форма на накажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наказа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наказа е производна форма на накажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).