накажело

Речник на българския език

1. накажело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накажело е производна форма на накажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накажело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накажело е производна форма на накажа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).