накадяло

Речник на българския език

1. накадяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накадяло е производна форма на накадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накадяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накадяло е производна форма на накадя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).