накадил

Речник на българския език

1. накадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накадил е производна форма на накадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накадил — мин. деят. св. прич. м. р.

накадил е производна форма на накадя (мин. деят. св. прич. м. р.).