наизустяло

Речник на българския език

1. наизустяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизустяло е производна форма на наизустя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизустяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наизустяло е производна форма на наизустя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).