наизустяла

Речник на българския език

1. наизустяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наизустяла е производна форма на наизустя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наизустяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наизустяла е производна форма на наизустя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).