наизустял

Речник на българския език

1. наизустял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизустял е производна форма на наизустя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наизустял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наизустял е производна форма на наизустя (мин. деят. несв. прич. м. р.).