наизустявал съм

Речник на българския език

1. наизустявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наизустявал съм е производна форма на наизустявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наизустявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наизустявал съм е производна форма на наизустявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. наизустявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наизустявал съм е производна форма на наизустявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).