наизустявал си

Речник на българския език

1. наизустявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наизустявал си е производна форма на наизустявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наизустявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наизустявал си е производна форма на наизустявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. наизустявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наизустявал си е производна форма на наизустявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).