наизустявал е

Речник на българския език

1. наизустявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизустявал е е производна форма на наизустявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наизустявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизустявал е е производна форма на наизустявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наизустявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизустявал е е производна форма на наизустявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).