наизустявало си

Речник на българския език

1. наизустявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наизустявало си е производна форма на наизустявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизустявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наизустявало си е производна форма на наизустявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. наизустявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наизустявало си е производна форма на наизустявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).