наизустявало е

Речник на българския език

1. наизустявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизустявало е е производна форма на наизустявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизустявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизустявало е е производна форма на наизустявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наизустявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизустявало е е производна форма на наизустявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).