наизустявало

Речник на българския език

1. наизустявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизустявало е производна форма на наизустявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизустявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизустявало е производна форма на наизустявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наизустявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наизустявало е производна форма на наизустявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наизустявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наизустявало е производна форма на наизустявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).