наизустявали

Речник на българския език

1. наизустявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наизустявали е производна форма на наизустявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наизустявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наизустявали е производна форма на наизустявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наизустявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наизустявали е производна форма на наизустявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наизустявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наизустявали е производна форма на наизустявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).