наизустил съм

Речник на българския език

1. наизустил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наизустил съм е производна форма на наизустя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наизустил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наизустил съм е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).