наизустил си

Речник на българския език

1. наизустил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наизустил си е производна форма на наизустя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наизустил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наизустил си е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).