наизустил е

Речник на българския език

1. наизустил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизустил е е производна форма на наизустя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наизустил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизустил е е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).