наизустило съм

Речник на българския език

1. наизустило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наизустило съм е производна форма на наизустя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизустило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наизустило съм е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).