наизустило си

Речник на българския език

1. наизустило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наизустило си е производна форма на наизустя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизустило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наизустило си е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).