наизустило е

Речник на българския език

1. наизустило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизустило е е производна форма на наизустя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизустило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизустило е е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).