наизустили

Речник на българския език

1. наизустили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наизустили е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наизустили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наизустили е производна форма на наизустя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).