наизустила си

Речник на българския език

1. наизустила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

наизустила си е производна форма на наизустя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. наизустила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

наизустила си е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).