наизустила е

Речник на българския език

1. наизустила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наизустила е е производна форма на наизустя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наизустила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наизустила е е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).