наизустила

Речник на българския език

1. наизустила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наизустила е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наизустила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наизустила е производна форма на наизустя (мин. деят. св. прич. ж. р.).