наизустил

Речник на българския език

1. наизустил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизустил е производна форма на наизустя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наизустил — мин. деят. св. прич. м. р.

наизустил е производна форма на наизустя (мин. деят. св. прич. м. р.).