наизустели

Речник на българския език

1. наизустели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наизустели е производна форма на наизустя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наизустели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наизустели е производна форма на наизустя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).