наизлизали

Речник на българския език

1. наизлизали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наизлизали е производна форма на наизлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наизлизали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наизлизали е производна форма на наизлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наизлизали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наизлизали е производна форма на наизлизам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наизлизали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наизлизали е производна форма на наизлизам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).