наизвадил е

Речник на българския език

1. наизвадил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизвадил е е производна форма на наизвадя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наизвадил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизвадил е е производна форма на наизвадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).