наизвадило

Речник на българския език

1. наизвадило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизвадило е производна форма на наизвадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизвадило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наизвадило е производна форма на наизвадя (мин. деят. св. прич. ср. р.).