наизвадила

Речник на българския език

1. наизвадила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наизвадила е производна форма на наизвадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наизвадила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наизвадила е производна форма на наизвадя (мин. деят. св. прич. ж. р.).