наизвадил

Речник на българския език

1. наизвадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизвадил е производна форма на наизвадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наизвадил — мин. деят. св. прич. м. р.

наизвадил е производна форма на наизвадя (мин. деят. св. прич. м. р.).