наизвадело

Речник на българския език

1. наизвадело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизвадело е производна форма на наизвадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизвадело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наизвадело е производна форма на наизвадя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).