наиграл е

Речник на българския език

1. наиграл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наиграл е е производна форма на наиграя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наиграл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наиграл е е производна форма на наиграя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).