наиграва

Речник на българския език

1. наиграва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наиграва е производна форма на наигравам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наиграва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наиграва е производна форма на наигравам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наиграва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наиграва е производна форма на наигравам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).