наивничил си

Речник на българския език

1. наивничил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наивничил си е производна форма на наивнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наивничил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наивничил си е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).