наивничил е

Речник на българския език

1. наивничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наивничил е е производна форма на наивнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наивничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наивничил е е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).