наивничило съм

Речник на българския език

1. наивничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наивничило съм е производна форма на наивнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. наивничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наивничило съм е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).